Упражняването на контрол върху растенията и животните вероятно е най-значимото събитие в човешката история. Ценени като храна или заради кожите им, за транспорт, за компания или за охрана, повечето животни били одомашнени в Азия, където хората за пръв път започнали да се занимават и със земеделие. Но твърде малко животни са се оказали подходящи за одомашняване. Всъщност само няколко вида диви животни са били успешно селектирани така, че да се спогаждат с хората. А процесът, чрез който се случило това, си остава упорито непроницаем. Причината според учените се крие в група гени, които определят предразположението към опитомяване.
И все пак границите между одомашнено и диво животно често са размити. Днес изследователите се ровят в ДНК-то на прасета, пилета, коне и други одомашнени видове, за да отговорят на един фундаментален въпрос в биологията: как е възможно да се осъществи огромната трансформация от диви към питомни животни. Отговорът ще ни помогне да разберем не само как сме одомашнили животните, но и как сме укротили дивото в самите нас. Статия на тази тема ви предлагат журналистът Евън Ратлиф и фотографът Винсънт Дж. Муси в мартенския брой на National Geographic.
Разгледайте галерията от снимки към материала на интернет адрес:
http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=248&issue_id=50
С брой март на списание National Geographic читателите ще получат подарък – актуална пътна карта на България.
Списание National Geographic България ще ви представи още разкази за вековните градежи на Колю Фичето, за антропоцена –епохата на човека, за гигантския нов тунел в недрата на Алпите, както и за приключенеца Андрю Скърка, обиколил пеш Аляска за 176 дни.