Във фокус на проучването са възрастта, качеството и поддръжката на медицинска апаратура в българските лечебни заведения

Експерти в областта на общественото здраве, начело с проф. Любомир Иванов, и в партньорство с Българската асоциация на търговците на медицински изделия (БАТМИ), са в процес на подробен анализ на системата на здравеопазването и изготвят препоръки за стратегически подходи с цел нейното оптимизиране Препоръките ще бъдат изготвени и публикувани в Бялата книга до края на годината, на базата на изводи от обществени обсъждания и заседания на експертните комисии. Това съобщи заместник-председателят на БАТМИ и ръководител на Сектор Здравеопазване в Siemens за България Тодор Воденичаров.

„Системата на здравеопазване е изключително комплексна и се нуждае от колективните действия на държавната власт, бизнеса, медиите и медицинските специалисти. Като представител на бизнеса с медицински изделия, мога да кажа, че едно от основните предизвикателства за системата на българското здравеопазване, които трябва да бъдат дискутирани публично, е възрастта на медицинската апаратура, особено когато става въпрос за източници на йонизиращо лъчение. Не става въпрос само за недостиг на средства, но и за липса на контрол върху вноса, употребата и особено важно – поддръжката на медицинска апаратура“, обяснява Тодор Воденичаров.

Режимът на внос, инсталация и ремонт на медицинска апаратура не е ясно регламентиран, което позволява при поддръжката и ремонта да се използват резервни части и софтуер, с неясен произход. Това създава предпоставки за недобро качество на съответната апаратура.

По международни стандарти медицинската апаратура се счита за остаряла след 7-10 години от нейната експлоатация. В България продължават да се работи с техника на възраст 20 и повече години. До скоро по официални данни близо 75% от рентгените са на възраст над 20 години, а близо 70% от всички компютърни томографи са купени втора ръка.

„Siemens гарантира наличието на оригинални резервни части до 10 години след спирането от производство на определен модел апарат. Парадоксалното е, че докато имаме ограничения за възрастта на такситата, например, нямаме изисквания за възрастта на медицинската апаратурата. Реимбурсирането не зависи от качеството или възрастта на техниката – то е еднакво за стари и нови апарати. На практика няма преки икономически стимули за лечебните заведения да правят инвестиции в по-качествена апаратура. В Австрия, например, има 100% реимбурсиране за апарати на възраст до 7 години и 50% за реимбурсиране за апарати на повече от 7 години “, констатира Тодор Воденичаров.

Новата стратегия за сервиза на Siemens е фокусирана върху превантивните действия. Чрез дистанционно следене на работните параметри на системите се откриват източниците на потенциални проблеми, преди още реално да са възникнали.

Всеки произведен и инсталиран от Siemens апарат е свързан онлайн към централата в Германия и към сервизния център в съответната държава. Така експертите наSiemens отстраняват дистанционно до 30% от проблемите с апаратурата.

Инж. Борислав Ковачев, ръководител на сервизния център в Siemens, разкри в детайли цялата сложност на сервизните операции, които се извършват в компанията.

Сервизът на Siemens има офиси в 128 страни, включително и в България, където обслужва над 200 000 системи. 57 хиляди от тях имат дистанционна връзка до централата на Siemens в Германия. Ако до 2 часа специалистът от местния екип не може да разреши проблема, той се докладва в Германия, където по случая се мобилизира допълнителен ресурс.

„Добре е да се знае, че медицинското облъчване се извършва със съгласието и знанието на пациента. Имате право да се интересувате от апаратурата, с която Ви преглеждат.”, препоръчва в заключение Тодор Воденичаров.